Пицата е една от най-обичаните храни от всякакви хора по всички географски ширини.
Но знаете ли, че пицата има хилядолетна история?
Според историци и археолози, всяка цивилизация е познавала някаква разновидност на пицата, като най-много варианти се срещали в Средиземноморския регион и рецептите им много напомнят съвременните.
Древните египтяни, например, по традиция са празнували рождения ден на фараона с плоски питки, наръсени с подправки (познати в Италия днес като пица Бианка). Докато древните елини хапвали подобни питки с различни сосове и гарнитури и ги наричали плакунтос. Според Херодот идеята е взета от вавилонците.
При разкопките на древния град Помпей, разрушен при изригването на вулкана Везувий на 24 август 79 г., са намерени плоски питки, които по това време били разпространени и в намиращата се наблизо гръцка колония Неополис (по-късно Неапол).
Именно с Неапол е свързана известната днес форма на пицата. В италианския юг бедните селяни с помощта на малък брой съставки (пшенично брашно, зехтин, свинска мас, и зелени подправки) си приготвяли хлебна кора, гарнирана със сирене. През XVII в.тя била особено популярна сред испанските войници, окупирали Неапол.
От средата на XVIII в. пицата вече се приготвяла с домати. На италианците им трябвало доста време, за да свикнат с този зеленчук. Докараните в началото на XVI в. от Южна Америка домати се смятали за отровни и се отглеждали само с декоративни цели. Наричат ги златни ябълчици заради малките им размери и характерния жълт (червеният култивиран домат се появява по-късно) цвят. Бедните са тези, които започнали да добавят домати към хляба си.
В края на XVIII в неаполитанците имали няколко утвърдени рецепти за пица с чесън (пресен или печен) и зехтин, с малките рибки чичинели (cicinielli), с аншоа и специалното сирене моцарела, което се появява в Италия по това време (самата моцарела е създадена от индусите през VII в, като оригиналът е от биволско мляко).
Първата истинска пицария е Antica Pizzeria PortAlba, открита през 1830 г на Via PortAlba 18 в Неапол, която работи и до днес. До тогава пицата се продавала навън на сергии или от разносвачи. Най-важното в пицарията била пещта, направена от застинала лава, което позволявало нагряване до необходимите 400 градуса и добре запазвало топлината (колко удобно, че Везувий е наблизо). Също така така имало мраморен плот за оформяне на пицата, както и рафтове за продуктите. В съвременен Неапол много от пицариите са обзаведени по същия начин.
Кралските особи също започват да проявяват интерес към това ястие. Мария Каролина (1752-1814), съпруга на неаполитанския крал Фердинандо IV (1751-1821), в лятната си резиденция Каподимонте имали специална пещ за пица. През юни 1889 г крал Умберто I (1844-1900) и съпругата му кралица Маргарита Савойска (1851-1926) прекарвали ваканцията си в Неапол. За рождения ден на кралицата в двореца поканили най-известния пицайоло (майстор-пицар) на града Рафаеле Еспозито. Заедно със съпругата си Роза Бранди, майсторът представил три вида пица: със свинска мас, сирене и босилек; с чесън, зехтин и босилек и с моцарела, домати и босилек, която толкова се харесала на кралицата, че тя изпратила на пицайоло благодарствено писмо. Рафаеле Еспозито, бидейки прозорлив човек, нарекъл пицата Маргарита. Тази PR-кампания била толкова успешна, че простичката пица, чиято рецепта била известна от много време, станала изключително популярна сред висшите кръгове (по-късно в цял свят).
В началото на XX в. Америка открива пицата с помощта на емигрантите италианци. Но едва след края на Втората световна война, когато в страната се връщат ветераните, воювали в Италия, пицата става изключително популярна – при това не само на американския континент, а по целия свят.
С времето пицата ставала все по-съдържателна и по-апетитна, лесно се приспособявала към вкуса и навиците на хората от различни националности, възраст и бит. Нейните основни характеристики обаче си остават същите: лесна за приготвяне, хранителна, приятна и за най-деликатния стомах. Тези нейни качества я правят храна, подходяща за всеки климат и сезон, обичана и предпочитана от милиарди хора.
Източник: http://bgkulinar.net